Течностите са популярен обект на научни и лабораторни изследвания. Обемът на течностите играе ключова роля за точността на извършения анализ. Първоначално за прехвърляне на обеми са се използвали пипети, чрез които изследователят е засмуквал определено количество вещество през устата. Тъй като с течение на времето този метод е бил считан за опасен за здравето и живота, в някои страни пипетирането през устата е било забранено. То беше заменено от механични или електронни инструменти, като пипети, бюрети и разредители, които окончателно премахнаха рисковете, свързани с абсорбирането на вредни вещества от изследователя.

Именно пипетите, по-конкретно буталните пипети, са станали обект на интерес за автора на публикацията, озаглавена ‘Checking and Calibration of Fixed and Variable Volume Piston Pipettes Using a Gravimetric Method’ от Slawomir Janas, PhD.

Как функционира пистонната пипета и какви са видовете пистонни пипети?

В началото на статията си авторът описва механизма на буталната пипета: натискът (ръчен или автоматичен) върху буталото изтласква течността от отвора на пипетата за дозиране. След това той изброява видовете бутални пипети. Критериите за разделяне на тези инструменти са няколко. Изследователят прави разграничение между, първо, пипети с фиксиран обем и пипети с променлив обем. Пипетите с фиксиран обем позволяват дозиране само на определена доза течност, без да се регулира количеството, докато пипетите с променлив обем позволяват регулиране на дозирания обем в рамките на предвидения от производителя диапазон. 

Друго разделение на пипетите се основава на начина, по който течността се всмуква в пипетата (пипети тип А и тип D). Възможно е да се засмуче доза течност така, че течността да е отделена от буталото на пипетата чрез т.нар. въздушна възглавница, чийто обем може да се нарече въздушна мъртва зона на пипетата'(пипета тип А). При пипетата от втория тип аспирираната течност е в пряк контакт с буталото на пипетата, което намалява проблема с неточността, произтичаща от наличието на въздушна възглавница (пипета тип D).

Освен това съществуват едноканални и многоканални пипети, както и пипети с ръчно управление и полуавтоматични пипети с електронно управление.

Какъв е гравиметричният метод за проверка и калибриране на пипети с бутало?

При този процес гравиметричният метод се използва за записване на масата на изхвърлената течност, което изисква преобразуване на резултатите от претеглянето в обем. За тази цел трябва да се избере един от двата метода. Първият метод се основава на обща формула за изчисляване на обема на течността, като се вземат предвид такива фактори като ефекта от изпарението на течността в цикъла, плътността на атмосферния въздух, плътността на еталона за маса, плътността на водата, коефициентът на термично разширение на пипетата и температурата на изпитването.   

Вторият метод е по-прост, тъй като всички тези фактори се вземат предвид в така наречения Z-корекционен коефициент. Преобразуването на масата на течността в обем включва използването на съответната стойност на показателя, при който се провежда изпитването (тази стойност вече отчита плътността на водата, атмосферното налягане и температурата).

Всички формули и стойности, споменати тук, са включени в публикацията на д-р Славомир Янас, озаглавена ‘Проверка и калибриране на бутални пипети с фиксиран и променлив обем чрез гравиметричен метод.’

Темата, засегната в публикацията, се отнася до такива продукти на RADWAG като:

• AP-12.1.5Y Автоматично устройство за калибриране на многоканални пипети
• МЯ 21.5Y.P Микробаланс
• XA 6/21.5Y.M.A.P Микробаланс
• XA 82/220.5Y.A Аналитични везни
• XA 82/220.5YАналитични везни
• Работна станцияSDKP за калибриране на пипети
• 0,5 μl ÷ 10 μl - RW8-101-20-9 Автоматични пипети

Препоръчваме ви да го прочетете.

Ако имате въпроси, свързани с буталните пипети, гравиметричния метод и самата публикация, не се колебайте – пишете ни!